Българите разпръснати по – света са много, много сбъднати и несбъднати мечти, успехи и разочарования, надежди и страдания.Статистиката сочи, че повече от един милион българи живеят в чужбина. И нека си признаем, че повечето не са заминали просто така, от любопитство или за промяна, по един или друг начин са били принудени – търсейки по-добър живот, по-добро заплащане, може би и един по-достоен живот. Всеки един от тях има своята история, своите обстоятелства, своите причини. България е емигрантска страна, почти всяко семейство е изпратило свой член някъде,пораснали деца да учат, родители да работят, цели семейства се отправят надалеч със съкровената мечта за един по-добър живот.
В статията ще се опитам да обхвана, макар и доста обобщено,кои са най – честите психологически проблеми , с които се сблъсква един българин в чужбина и въобще емигранта. В повечето случаи преместването в чужда държава се преживява като стресова ситуация, индивидът е принуден да замени една позната обстановка със съвсем различна, това предизвиква неговия психически потенциал и тества неговата адаптивност. Рядко този процес преминава гладко и без сътресения. Това е процес на психическо приспособяване, за да може човека да отговори на изискванията на новия си живот.
Фази на адаптация в чужбина:
Проучванията показват, че всеки емигрант тръгнал да търси своето бъдеще в чужбина преминава през определени фази на адаптация, всяка от която, със своите особености.Докато някои хора могат по – бързо да преминат през фазите и да се адаптират, други изостават в една или друга фаза.. Процесът зависи от индивидуалните особености на всеки човек, неговите ресурси,да приема промените,да се мобилизира.
Фазата на еуфорията: Протича в очакване на новото начало, напрегнато нетърпение изпълнено с големи надежди,очаквания,мечти и планове. Дълго обмисляното решение вече е взето, багажа е готов, организирали сте всичко. В тази фаза е и трудния момент на сбогуване с близките и приятелите, напускане на сегашното работно място. Тази фаза от повечето хора се преживява по-скоро положително, именно заради адреналина и големите очаквания.
Фазата на туриста: Тази фаза продължава няколко седмици, стъпили сте в страната, в която ще живеете, замаяни сте от новите усещания, новата обстановка, с нетърпение разучавате и поглъщате всяка гледка, нов вкус, аромат,впечатление. Всичко ви е интересно, ново и интригуващо. С ентусиазъм градите планове за бъдещето, разговаряте оживено с новите съседи, новите колеги от работата, споделяте с близките от България всяко преживяване. Все още сте с усещането, че сте турист и сте за кратко време там. Когато изведнъж осъзнаете, че не сте турист, а чужденец, който му предстои да живее в чужда държава идва фазата на културния шок.
Фазата на културния шок: Тя продължава от 6 месеца до година. (за съжаление може да стане и хронична продължаваща с години).Тази фаза е най- мъчителната и повечето хора я описват с много противоречиви емоции като гняв, тъга, раздразнителност, емоционални сривове, напрежение, постоянна тревожност, разочарование дори депресия и безсмислие.Преобладаващото е чувството на изолацията. Непрестанно се чувствате изолирани, непознатото и чуждото вече не е вълнуващо и привлекателно, а някак враждебно и негостоприемно. Чуждите порядки, особености, норми ви изглеждат объркващи и нелогични. Усещането е на дезориентация в новата културна среда. Всекидневния бит на хората ви се струва странен, навиците им непонятни. Може постоянно да се чувствате под стрес или обратно да не усещате нищо, сякаш емоциите са блокирани.
През този период се усеща остра нужда от родното българското, носталгията се усеща всекидневно, четете роден вестник, искате родна храна, искате да чувате родна реч. Всяко нещо от предишния ви начин на живот ви се струва по-добро от сегашния. С течение на времето откривате и негативните на самото място, например, студени хора,дискриминацията на работното място, тромава бюрокрация или труден достъп до здравни специалисти (чакането с месеци). Осъзнавате, че всеки район и всяка държава има своите негативни страни, за които не сте си давали сметка преди и ,с които се налага да се справяте в момента. Навсякъде по света живота изисква да работите, да се грижите за битовите си нужди и в един момент започвате да се чудите дали всичко, което сте жертвали и изоставили си е струвало цената. Тази фаза е изключително мъчителна, може да доведе до съмнения дали решението да емигрирате е било правилно!
Тези, които са заминали със семейството си преминават тази фаза по-добре от тези, които са заминали сами. Самото семейство играе ролята на поддържаща система, комуникацията между членовете на семейството, придържането към родните навици донякъде смекчава острото чувството на изолация. Обаче има и друга страна,че някои семейства не издържат на стреса, особено ако си носят проблемите от преди, и се разпадат. Всички тези неща биха могли да доведат до тревожни и депресивни състояния, понякога и до загуба на идентичност.
В по -долните редове ще се опитам да обхвана, най – често срещаните признаци, че нещата в психологически план, не се случват както трябва и трябва да си обърнете внимание:
- Прием на на алкохол по – често и повече от стандартното за вас. В стремежа си да се почувствате част от новото общество и да подтиснете негативните чувства вие все по-често посягате към чашката. Понякога толкова често, че се превръща в лош навик. Имате неприятното усещане, че за да общувате нормално трябва да пийнете. Често пиенето е в компания с други емигранти, споделяйки несгодите на живота в странство. Разбира се, понякога границата между лошия навик и злоупотребата е незабележима.
- Нежелание за социализиране – никак не ви се излиза, не искате да срещате нови хора, избягвате събирания и всякакви възможности за контакт с новата среда. Общуване само с близките или сънародници.
- Нежелание за учене на местния език – да колкото и да е странно, това е доста често срещано, просто вътрешно отказвате да учите новия език, нямате мотивация за това. Даже в някои случаи, дори и след години престой, вие не знаете повече от няколко базови думи и фрази.
- Нежелание за интеграция – друго притеснително състояние, на което да обърнете внимание е именно нежеланието да се интегрирате в новата държава.. С времето вие все повече се затваряте в себе си, като силно ограничавате своя диапазон на общуване и дейности. Не искате да научите повече за културата на обществото, в което живеете, не се интересувате от порядките им, културните им обичаи и нямате интерес да се впишете по- никакъв начин.Пазарувате само в български магазини, слушате българска музика, новини и т.н. В случая, не че е лошо да си държите на родното, това поддържа българската идентичност, но тук става дума за маниакално избягване на чуждите културни порядки, всякаш са заразна болест.
- Постоянно тъжно и депресивно състояние – усещате тъга, дори на моменти мъка. Можете да плачете по – често от обикновено и без основателна причина, например като чуете българска песен или просто прочетете лоша новина. Много малко неща ви радват и са способни да ви развеселят. Нямате мотивация и усещате безмислие в ежедневието си, не намирате с кого да споделите тези негативни чувства или мислите, че няма да сте разбран. Ако това състояние продължи по-дълго време може да премине в депресия.
- Постоянна тревожност, паник атаки или страхове от всякакво естество. Несигурността от новото място и стреса могат да отключат различни тревожни и страхови състояния, особено ако човекът преди това е бил предразположен. В повечето случаи, това е етап, които преминава, на ако се задълбочи с времето и започне сериозно да ви пречи на ежедневието, не се страхувайте да потърсите помощ.
- Постоянно чувство на самота – задълбочено чувство на самота, всякаш някой ви е откъснал от вашия кръг от приятели и ви е поставил сред чужди и враждебни хора. Социалните привички, култура на общуване на новото място не съвпадат с вашите и това ви пречи. Тази самота не се облекчава дори и от разговор с близки.
- Влошаване на отношенията с половинката,влошаване и обостряне на отношенията със семейството въобще. Това явление е изключително често срещано и в повечето случаи отминава от само себе с времето. Но има случай, в които може да се задълбочи.
- Бърнаут синдром – Фазата на културният шок може да причини синдрома на „Бърнаут“. Свръхнатоварването на, което сте били подложени- да се преместите, да намерите нова работа, ако имате деца да ги запишете в детска градина или училище, всичко това особено когато нямате подкрепа, може да доведе до прегаряне. Изгарянето е състояние на емоционално, психическо и физическо изтощение, причинено от прекомерен и продължителен стрес от новата среда. Тя възниква, когато се чувствате претоварени, емоционално изтощени и не сте в състояние да посрещнете постоянните изисквания. Като емигранти се сблъсквате с много стресови промени в живота далеч от дома.Най-честите признаци на изгаряне са: намалена работоспособност,загуба на удовлетвореност от работата и ниска ангажираност,намалена мотивация,пренебрегване на собствените нужди,негативност към хората около вас или оттегляне от близки отношения,загуба на смисъл в живота,здравословни проблеми; например главоболие, храносмилателни проблеми и чести инфекции.
- Съмнения в собствените способности и понижаване на себе оценката – приспособяването към новата среда, изисква допълнителен ресурс, поставяйки под въпрос вашите способности за справяне. В България вероятно сте имали изградена позиция в обществото, професия и съответно самочувствие изградено върху тези постижения. В чуждата страна всичко започва отначало, отново трябва да се доказвате. Много от придобитите квалификации, не отговарят на тамошните стандарти и съответно това ви връща назад в кариерата. Не са редки и случаите, когато напълно трябва да се откажете от професията си и да започнете нещо съвсем друго. Няма как това да не се отрази на самочувствието и самоувереността ви. Професионалната ви идентичност е под въпрос и вие не се чувствате оценен, не ви зачитат или още по лошо явно ви дискриминират. С времето това започва да ви влияе по доста негативен начин.
- Загуба на почва под краката – когато, отделят човек от корените, от средата, от познатия кръг от хора, от подкрепата на близки и приятели, нищо чудно да изпита загуба на почва под краката си. Това се случва изключително често при хора, които в голяма степен са разчитали на другите в своя живот в България.
- Подозрителност и свръхпредпазливост. Параноидни състояния. Понякога, когато се адаптирате към чужда среда и към култура, която е твърде различна от вашата е възможно да станете много подозрителни, дори параноидни. Мисли от рода, че някой ще ви излъже, ще ви навреди или ще ви ограби не ви излизат от ума. Отнасяте се свръхпредпазливост към нови познанства.
Естествено това съвсем не е изчерпателен списък на всички трудности от психично естество, които биха могли да възникнат като последствие от вашето преместване в чужбина. Списъкът би могъл да бъде доста дълъг. Важното е че те са напълно преодолими и няма да ви попречат да постигнете желания живот в чужбина, стига да им обърнете внимание навреме. Някои от тях са временни и ще отшумят от само себе си, други ще трябва да положите усилия, а при трети може да потърсите помощ от специалист – особено ако състоянието се влоши. Като повод за търсене на помощ е ако някой от тези признаци се задълбочат до степен, че ви пречат в ежедневието (да ходите на работа или университет, влошават се отношенията с близките и т.н).
Последната фаза е фазата на адаптацията: Това е фазата, в която започвате да се приспособявате към новата среда, успокоявате се, създавате си рутина и нов кръг от хора. Най- вече започвате да чувствате мястото като свой дом и имате желание да градите бъдеще там. Осъзнавате какво се изисква от вас като гражданин на приемащата държава и какво тя може да ви предложи, вече можете реалистично да оцените преимуществата и недостатъците й. Също така сте съвсем наясно какво можете да постигнете, започвате да намирате баланс между очакванията и реалността. Постигнали сте увереност и самочувствие.
Как бихте могли да си помогнете сами и максимално да улесните процеса на адаптация, ето някои полезни съвети:
- Учене на езика: определящ фактор за интеграцията. Без да направите усилие да научите местния език, ще бъде трудно да се интегрирате напълно.
- Социално-културни и икономически фактори: в зависимост от континента понякога „културната пропаст“ може да бъде значителна. В допълнение към говоримия и писмен език трябва да се вземат предвид религията, мисловните модели, навиците и обичаите, моралните ценности, поведението и социалните норми. Пренебрегването на нагласите, навиците и реакциите в приемащата страна и непознаването на нейната култура може да бъде значителна предпоставка за проблеми при адаптирането.
- Проучването на района, в които живеете в чужбина е от съществено значение за истинската адаптация. Купете карта на града и правете малки разходки. Скоро ще намерите магазини и кафенета в квартала , които харесвате и ще научите откъде да си купите най-свежите продукти или къде е най-хубавият парк.Не се колебайте да поискате помощ или упътване. По този начин бързо ще се свържете с местните жители. Присъединете се към различни клубове, присъствайте на разнообразни събития, спортувайте, намерете си хоби. Разбира се тези неща изглеждат очевидни, но е хубаво да ги повторим.
- Придайте на новото си място домашна атмосфера и личен почерк. Можете придадете дори на хотелската стая или обзаведения апартамент вашия личен почерк ,като поставите няколко снимки на вашето семейство и приятели. Ако добавите нещо, което ви е близко и скъпо в новата ви среда, ще ви бъде по-лесно да избегнете носталгията и изолацията.
- Приемете ситуацията такава, каквато е! Не бягайте от реалността. Всичко отнема определено време, преди да може да премине в нещо ново. Не търсете незабавни преки пътища. Приемете предизвикателствата на новата култура и държава. Вярвайте, че постепенно ситуацията ще започне да става по-благоприятна.
- Опитайте се да не подтискате емоциите си, възможно е да ви се плаче често. Най – добре да дадете израз на емоциите си, като осъзнаете, че те те са естествени и нормални. Това е просто етап, който ще премине.
- Относно новите хора, с които се запознавате, старайте да общувате с истинското си Аз.Често усещате, че въпреки че се срещате с нови хора, тези приятелства все още са много повърхностни.За да се свържете с хората по по-смислен автентичен начин, започнете с показване на повече от истинското си Аз. По този начин ще съумеете да създадете нов кръг от приятели, които ще ви помогнат да не изпаднете в изолация.
- Адаптирайте се към новата държава, като стараете да запазите културната си идентичност – спазвайте българските традиции и обичаи, учете децата си на български език.
Пътя надалеч е предизвикателство и изпитание, пред което се изправят много българи. Някои правят всичко възможно, понякога и пряко силите им да оцелеят и да се справят там на новото място. Като обобщение искам да подчертая, че това е естествен процес на адаптация и изисква време, търпение и смелост. От друга страна е важно, ако дадено състояне се задълбочи да се потърси помощ.
Къде са страните с най-много българи?
№1 е Германия – 416 хиляди българи са избрали страната за живот и развитие на кариера.За Турция са посочени 350 хиляди, за САЩ – 300 хиляди, за Гърция също 300 хиляди, за Испания – 250 хиляди, за Великобритания – 200 хиляди, за Италия – 120 хиляди, за Канада – 70 хиляди, същата бройка е и за Франция.Нашенците в Австрия са 35 хиляди, в Молдова – 31 хиляди, за Кипър – 25 хиляди, за Чехия също 25 хиляди, за Южна Африка – 20 хиляди, Австралия – 15 хиляди, за Швейцария – 12 хиляди, за Норвегия – 7 хиляди, за ОАЕ – също 7 хиляди, за Малта – 6 хиляди, за Полша – 4 хиляди, за Нова Зеландия – 5 хиляди, в Йордания – хиляда и др
Ако статията ви се стува полезна, ще се радвам да я споделите 🙂
Път към себе си 