Живот, който изцяло принадлежи на другите – това се случва често, може би дори твърде често за да си позволим да си признаем. Това често е една лична драма. Лична история довела до много страдания и излишно себеотрицание. Много хора са способни да отдават целия си живот, без дори да осъзнават, че постоянно гонят нечий чужди очаквания, постоянно се опитват да се впишат в даден образ, който другия очаква от тях и постоянно променят себе си за да бъдат приети и харесвани.
Това е драма, защото често свършва със загуба на чувство за идентичност, особено когато са минали години, може и да завърши с въпрос “Кой съм всъщност?”И отговор да няма! Той през всичките години се е превърнал във фалшива личност – личност, загубила уникалността си, идентитетът си, спонтанността, жизнеността си.Драмата всъщност е в това, че прави хората нещастни, депресирани и загубили своя път.
Очакванията на другите са винаги очаквания на другите, те никога не ни принадлежат.Другите остават там някъде – а ти си тук със себе си и не знаеш какво да правиш с това себе си. Най – интересния факт , е че дори да си изпълнил всички очаквания на някой друг,в най-малък детайл, отново няма да си удовлетворен и щастлив, и никога няма да е достатъчно.
Откъде тръгва всичко?
Доналд Уиникът разработва идеята за „Истинския Аз” и „ Фалшивия Аз”. Уиникът описва бебетата като „спонтанни“, което означава, че не мислят за начина, по който действат, те просто искат техните базови нужди за храна и успокоение да бъдат удовлетворени. Достатъчно добрата майка (също термин от теорията на Уиникът) е способна да откликне на тези нужди. Тя не е перфектна, но докато се опитва и удовлетворява тези нужди през повечето време, този отговор засилва вярата ни, че ако извикаме, тогава някой ще ни чуе, ще ни разбере и ще направи всичко възможно да ни помогне. Това засилва нашето доверие, че нашите най-основни нужди и желания са удовлетворени – че сме свързани със света и чувствата ни са управляеми. Човек с този вид успокоение израства, чувствайки се достатъчно уверен, за да постави истинското си Аз там в реалния свят, живеейки открито и спонтанно, съобразявайки се с вътрешния си свят, емоциите,мечтите и желанията си.
В други случаи обаче спонтанните нужди на бебето не са удовлетворени в достатъчна степен (може би поради болест на майката, депресия и други причини). Детето чувства, че неговите основни нужди и желания не са приети от майката,тя не откликва. В такъв случай детето ще стане това, което Уиникът нарича съобразително – тоест детето ще коригира поведението си, без дори да мисли за това съзнателно. Това несъответствие, съпроводено с чувство на разочарование, ще доведе до прикриване на първоначалното, истинско желание. Това е раждането на „Фалшивия Аз“. По-късно тази структурата може да прерасне в един добре отгледан „Фалшив възрастен аз“, който в отношенията си с другите на всяка цена прикрива своите истински чувства и желания. Спазвайки стриктно желанията на нашите родители, ние сме подтиснали собствените си желания. По този начин, на един по късен етап в живота ние реагираме по същия начин на очакванията на другите. Техните нужди, слагаме пред нашите. Това се случва с нашия партньор, с приятелите и професионалните ни отношения. В постоянните си усилия да угодим на всички, ние крием и отричаме “ Истинското си Аз“, което от своя страна води до самоотчуждаване, изолация и в крайна сметка депресия.
Според Карл Густав Юнг, стремежа на всяка цена да се впишем в очакванията на другите също има своя зародиш в ранното детство. Той развива една интересна теория за нашата сянка. Детето още от малко е принудено да се впише в своята среда, родителите, бабите, дядовците, възпитателите са положили всички усилия да покажат на мъника коя е правилно и кое не, кое поведение е приемливо и кое не. В следствие на това детето подтиска в себе си онези характеристики, които са смятани от другите за неприемливи, естествените импулси и емоции, понякога също са били потиснати. Част от неговите индивидуални черти на личността му също са попаднали под знака на заличаването, особено ако майката/бащата не са харесвали тези черти. Често самите родители могат да бъдат твърде взискателни и изискващи от детето и то с безмерни усилия да се е опитвало да следва всичките им предписания, за да бъде обичано. Следователно да подтиска непрестанно естествените си нужди и чувства. Всички тези неща са изградили нашата сянка, защото с времето ние започваме да не приемаме в нас, това което другите не приемат. Отчуждаваме се от Истинското Аз, до такава степен, че то става непознато. Част от нашата идентичност остава в сянка и с цената на всичко, ние не я допускаме до съзнанието. Голямата част от личността ни, обаче продължава да живее в сянката и когато нещо от нашата маска се пропука, тя поема контрол над живота ни. Драмата тук, е че животът само с половината личност, няма как да е щастлив живот, често води до усещане за безсмислие. Според Юнг пътят към „индивидуацията“ преминава през приемането на сянката като част от нас, и нейното интегриране в съзнанието. За да сме способни да излезем от клопката на очакванията на другите, трябва да признаем, че ние имаме неща в себе си, които не са толкова привлекателни, че не сме идеални. Също така и факта, че не се налага да бъдем идеални за да бъдем обичани и харесвани. Осъзнаването на сянката ни дава възможността да се обичаме, такива каквито сме с всичките ни недостатъци и несъвършенства, и да изберем сами пътя, който искаме да преминем през живота си.
Дългият път към себе си:
Щастието в повечето случай се намира именно в нашия вътрешен свят и преживяването на нашата автентичност и уникалност. Хората които съумяват да да развиват самостоятелни концепции, като наблюдават собствените си действия и чувства, обикновено достигат задоволително ниво на хармония и равновесие. И колкото по-точни са техните наблюдения, толкова по-здрави психически са. “Не подценявайте силата на ясната визия и посока. Това са мощни оръжия, които имат способността да превръщат непреодолимите на пръв поглед препятствия в проходими пътища и изобилие от възможности. Оръжия, които укрепват силата на всеки човек. Започнете от себе си. Погрижете се за себе си. Определете кой сте вие. Усъвършенствайте личността си. Изберете своята посока и формулирайте ясно смисъла на живота си” – както казва Джордан Питърсън, наричан още „един от най-значителните съвременни мислители“.
Може би се чувствате задължени или отговорни към някого твърде много ( съпруг/съпруга, родители,деца, професионална кариера), но истината е , че вие сте напълно отговорни и задължени и към себе си. Отговорността за себе си трябва да е поне толкова по- степен, колкото и отговорността ви към другите. Отговорността към себе си включва да сте наясно кой сте,къде се намирате в момента в жизнения си път и къде отивате, какъв е вашия път напред. Имате огромната отговорност да се съобразявате със собствените си желания, потребности, мечти и виждания.
Трябва да си позволите свободата да говорите за своята истина – да, изговорите истината си, дори ако гласът ви в началото трепери. Оставете притесненията си за това, което другите може да си помислят настрана. Няма да е лесно, особено когато,човек с години и премълчавал много неща. Това, което ще откриете е, че през повечето време никой изобщо няма да бъде обиден или раздразнен. И ако има случаи, в които някой реагира по-остро, то това е ,че осъзнава,че има по-малка власт над вас.
Не се питайте от какво се нуждае светът, питайте се какво ви оживява,кое ви кара да се чувствате жив и мотивиран и го следвайте. От това се нуждае този свят – от хора,които оживяват. Което означава, че вашите мечти имат значение,така че не ги игнорирайте Понякога трябва да правите най-доброто за вас и живота ви, а не само това, което изглежда най-добре на повърхността за всички останали.
В процеса на личностната промяна ще установите, че вие не сте просто един отговор на очакванията на другите и света, дори че не сте отговор на собствените си очаквания. Личността не е статична фигура,която остава неизменна в течение на времето, тя е процес,който постоянно се случва. Т.Е вие сте личност, която постоянно се развива и трябва да уважавате това развитие. Да си позволиш да изненадаш другите, да излезеш извън тяхната рамка и да си позволиш да си свободен е естествена част от живота. Живота е непредвидим и постоянно ни изненадва, така и ние имаме тази свобода да сме непредвидими и изненадващи.
Ако статията ви харесва,споделете я.
Път към себе си 