Когато външното замени вътрешното

Какво става, когато външното замени вътрешното, когато душата, чувствата и преживяванията изгубят своята ценност. Има нещо много трагично в това да гониш външното, да се стремиш да имаш, да притежаваш все повече.Това неминуемо води до заключението, че има празнина някъде навътре в душата, че там зее дупка и ти се стремиш да я запълниш с нещо, с много неща, с притежания на пари, хора, власт, имидж.Празнината понякога е жестока и колкото повече тя дърпа надолу, толкова повече ти се стремиш да драпаш нагоре.Манията да притежаваш е всъщност опит да се спасиш от едни пагубни чувства, загнездили се дълбоко в теб – чувства на незначителност, на това, че си малък, отхвърлен и забравен. А може би още по страшното чувство, че не си обичан и че никой няма да те обича.

Цялата публикация „Когато външното замени вътрешното“