Израснали сме с разбирането, че вътрешните ни преживявания и чувства не трябва да бъдат споделяни, и дори по-лошо – че споделянето е слабост. В действителност обаче потискането на емоциите, особено негативните, може да доведе до непредвидими последствия. Когато с години се таят интензивни чувства – болка, страдание, гняв – това може да прерасне в депресия, тревожност, натрапливи мисли или физически страдания.
Лекарствата в повечето случаи потискат симптомите, но не могат да достигнат до дълбинната причина, довела до психичната болка. Тук психотерапията се явява като път навътре – метод, който с внимание и търпение достига до болното място, до онази част от човека, която е останала без глас, без свидетел, без топлина. Терапията позволява изразяване и освобождаване на натрупаните емоции и носи със себе си не просто облекчение, а истинска трансформация.
Ползата от психотерапевтичното лечение не се състои само в това, че облекчава моментното състояние на страдащия – то изгражда по-гъвкава психична структура. Структура, която в дългосрочен план става по-устойчива на вътрешни и външни сътресения – стрес, загуби, конфликти, кризи. Човек започва да се ориентира не само в обективния свят, но и във вътрешния си ландшафт. Развива умението да разпознава чувствата си, да търси тяхното значение, да ги изразява, вместо да ги натиква надълбоко.
В резултат на терапията човек започва да преживява себе си по различен начин – не като жертва на емоциите, а като техен носител и съзнателен свидетел. Постепенно се изгражда една вътрешна стабилност, един „вътрешен родител“, който дава опора в трудните моменти. Увереността в себе си нараства, както и способността да създаваш по-здрави, по-удовлетворяващи връзки с другите.
В много случаи потиснатите чувства не си отиват – те се „пренасят“ в тялото. Тялото започва да страда тогава, когато психиката не е чута. Главоболие, безсъние, хронична умора, болки без ясна диагноза, гастрити, хормонален дисбаланс – често това са езикът на душата, която не е била разпозната. А ние все още упорито разделяме психиката от тялото, сякаш едното може да боледува без другото.
Психотерапията помага и в тези случаи. Когато човек започне да изразява това, което толкова дълго е таил, често настъпва и телесно облекчение. Душата и тялото влизат в синхрон. Започва процес на интеграция – това, което е било разпаднато, започва да се събира.
Този процес изисква смелост. Изисква доверие. Но в основата му стои нещо много човешко – нуждата да бъдеш видян, чут и разбран. И когато това се случи, животът се променя – отвътре навън.
Път към себе си 