Какво става, когато външното замени вътрешното, когато душата, чувствата и преживяванията изгубят своята ценност. Има нещо много трагично в това да гониш външното, да се стремиш да имаш, да притежаваш все повече.Това неминуемо води до заключението, че има празнина някъде навътре в душата, че там зее дупка и ти се стремиш да я запълниш с нещо, с много неща, с притежания на пари, хора, власт, имидж.Празнината понякога е жестока и колкото повече тя дърпа надолу, толкова повече ти се стремиш да драпаш нагоре.Манията да притежаваш е всъщност опит да се спасиш от едни пагубни чувства, загнездили се дълбоко в теб – чувства на незначителност, на това, че си малък, отхвърлен и забравен. А може би още по страшното чувство, че не си обичан и че никой няма да те обича.

Може би в живота си, често срещате хора, погълнати от манията за притежания. Тя придобива заплашителни размери в нашия живот, ние постоянно сме заобиколени от образи и реклами на хора притежаващи и искащи много. И най – вече образа на щастието, което ще дойде при нас ей сега. Точно в момента, в който ние си купим най-новия модел телефон или най-модерната дреха за сезона,точно тогава ще дойде щастието. Често това е илюзия, защото вътрешната дупка отново зейва, защото миг след това се появява следващия образ на следващото щастие.

Липсата на любов води до безкрайната нужда да имаш много неща. Когато нещо е пречупено в теб, рядко съумяваш да видиш дали другия е пречупен също.

Другия е обект, като всичко друго, той няма ценност, неговите чувства нямат смисъл. Или още по-лошо, той другия е лошия за да можеш да изчистиш съвестта си.

Най-впечатляващ е парада на живота, които показваме в социалните мрежи. Това е един доста болезнен стремеж да ни видят. Тук отново се връщаме на основния въпрос, защо толкова много ще искаме да ни видят и то най-вече нашия идеален образ? Именно защото, отново в нашите собствени очи сме незначителни, малки, не обичани и отхвърлени.

Желанието да притежаваме колкото може повече и да ни видят, колкото се може повече е бягство от празнината в себе си. Само като притежаваш ти съществуваш, само като те видят ти съществуваш иначе те няма. Колко важно е да бъдем значими за другите, за да имаме значение и ние. Човека страда от своята незначителност и лесно изпада в състояние на желание да е грандиозен или велик, известен.

Тази замяна на вътрешното с външното, често е несполучлива за самата душа, защото тя има нужда от своите чувства, емоции и преживявания, има нужда да усеща и болката такава каквато е, и радостта такава каквато е.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: