Да бъдеш в контакт със себе си — за ползата от психотерапията

Израснали сме с разбирането, че вътрешните ни преживявания и чувства не трябва да бъдат споделяни, и дори по-лошо – че споделянето е слабост. В действителност обаче потискането на емоциите, особено негативните, може да доведе до непредвидими последствия. Когато с години се таят интензивни чувства – болка, страдание, гняв – това може да прерасне в депресия, тревожност, натрапливи мисли или физически страдания.

Лекарствата в повечето случаи потискат симптомите, но не могат да достигнат до дълбинната причина, довела до психичната болка. Тук психотерапията се явява като път навътре – метод, който с внимание и търпение достига до болното място, до онази част от човека, която е останала без глас, без свидетел, без топлина. Терапията позволява изразяване и освобождаване на натрупаните емоции и носи със себе си не просто облекчение, а истинска трансформация.

Ползата от психотерапевтичното лечение не се състои само в това, че облекчава моментното състояние на страдащия – то изгражда по-гъвкава психична структура. Структура, която в дългосрочен план става по-устойчива на вътрешни и външни сътресения – стрес, загуби, конфликти, кризи. Човек започва да се ориентира не само в обективния свят, но и във вътрешния си ландшафт. Развива умението да разпознава чувствата си, да търси тяхното значение, да ги изразява, вместо да ги натиква надълбоко.

В резултат на терапията човек започва да преживява себе си по различен начин – не като жертва на емоциите, а като техен носител и съзнателен свидетел. Постепенно се изгражда една вътрешна стабилност, един „вътрешен родител“, който дава опора в трудните моменти. Увереността в себе си нараства, както и способността да създаваш по-здрави, по-удовлетворяващи връзки с другите.

В много случаи потиснатите чувства не си отиват – те се „пренасят“ в тялото. Тялото започва да страда тогава, когато психиката не е чута. Главоболие, безсъние, хронична умора, болки без ясна диагноза, гастрити, хормонален дисбаланс – често това са езикът на душата, която не е била разпозната. А ние все още упорито разделяме психиката от тялото, сякаш едното може да боледува без другото.

Психотерапията помага и в тези случаи. Когато човек започне да изразява това, което толкова дълго е таил, често настъпва и телесно облекчение. Душата и тялото влизат в синхрон. Започва процес на интеграция – това, което е било разпаднато, започва да се събира.

Този процес изисква смелост. Изисква доверие. Но в основата му стои нещо много човешко – нуждата да бъдеш видян, чут и разбран. И когато това се случи, животът се променя – отвътре навън.

Как разбираме кога да приключим психотерапията?

Психотерапията в повечето случай не е ангажимент за цял живот. Тя има свое начало и край. Има съответно различни видове психотерапии краткосрочни и дългосрочни – всяка от, която има своето предназначение и цел.

В случаите, когато психотерапията е била успешна, независимо от вида й, приключването е един естествен процес. Израснали сте достатъчно, осъзнали сте се, постигнали целите си или сте разрешили проблема си. Правени са множество проучвания и резултатите сочат, че половината клиенти осезателно се подобряват след около 8 сесии. 75 процента се подобряват след около 6 месеца работа с психотерапевт.

Приключване на психотерапия

Решението за прекратяване на психотерапията се взима съвместно с вашия психолог. Един ден ще разберете, че вече не си лягате и не се събуждате, притеснявайки се от проблема, който ви е довел до кабинета на психолога. Или ще получите положителна обратна връзка от вашите близки и познати. Ще усетите, по-голяма удовлетвореност от своя живот и себе си като цяло, ще се усетите по-уверени в собствените си сили и потенциал. Ще сте придобили умения за справяне с трудностите и ще имате устойчивост в ежедневието.Заедно с вашият психолог ще прецените дали сте постигнали целите, които сте си поставили в началото на процеса. Тук този процес е доста индивидуален, защото всеки има различни очаквания и цели от една психотерапевтична работа.

Какво се случва след приключване на психотерапията?

Този въпрос вълнува много хора преминали пътя на психотерапията.Вероятно посещавате вашия лекар за периодични прегледи. Можете да направите същото и с вашия психолог. Можете да се срещнете отново, няколко седмици или месец след приключване на психотерапията, за да споделите как се чувствате на този етап.Това е особено добре прието от психолозите, защото за тях обратната връзка с клиентите след определено време е от изключително значение. Това определя смисъла на тяхната работа.

В други случай след известно време е възможно да се сблъскате с нова ситуация в живота си и да усетите, че имате нужда от малко подкрепа. Просто се свържете отново с вашия психолог, той вече ви познава в дълбочина и ще знае как да ви помогне в новата ситуация, без да се налага да влизате в терапия отново. Периодични подкрепящи сесии по-скоро биха затвърдили положителната промяна, която сте постигнали взаимно.

Има и трети вариант, в който психотерапията е полезна за личностно израстване и навлизане по-навътре в душата, тогава тя може да продължи по-дълго. Тук не се цели решаване на даден проблем или ситуация, а по скоро търсене на едно оцялостяване на личността. В тази насока работят така наречените длъбинни терапии. Те може да са един процес продължаващ с години.

Като заключение мога да кажа, че приключването на психотерапията е един естествен процес, но за всеки отделен човек индивидуален в зависимост от това какво е постигнато като съвместна работа и удовлетвореността от тази работа.

психотерапия

Как да различим истинския психолог от псевдо -психолога?

Сега е актуално всеки да има свой психолог, това е част от модерното общество.Но тази вълна често може ни отведе до човек, който зад гръмката си реклама и понятие си няма как да работи с психиката на хората, възползва се от тяхното доверие и разчита на внушения за да постигне целите си.

Цялата публикация „Как да различим истинския психолог от псевдо -психолога?“